Отровното дърво

На другар се разгневих:

казах му - гнева изтрих.

После гняв на враг ме хвана:

премълчах, гневът остана.

Със сълзи и страхове

го поливах с часове,

сгрявах го с усмивки срамни

и със хитрини измамни.

Той растеше нощ и ден

и завърза плод блажен.

И го зърна моят враг -

през нощта през моя праг

се промъкна у дома,

крит от нощната тъма.

Под дървото заранта

го водях прострян в прахта.

Уйлям Блейк (1757 г. - 1827 г.) Английски поет

madrimisli.start.bg