Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота към самия себе си. Те идват на света чрез тебе, но не от тебе. И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат. Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени. Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но не и на душата им. Защото тя обитава къщата на утрешния ден, която не можеш да посетиш дори в мечтите си. Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях, но не се опитвай да ги направиш като себе си. Защото живота не се връща назад и не е спрял при вчерашния ден. Халил Гибран |
||