Истината ни прави свободни

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Някои от най-крилатите мисли на Фридрих Ницше

"Да говорят истината - това могат малцина."

На тържището се излагат дреболии. Дори и за много пари да са. Та тълпата е права. И тя е равна там, където няма Нещо, а всичко е Нищо. Същественото се подарява или се взима.

‎"Всички НЕЩА са свързани, са брънка от една верига, преплетени, влюбени по между си."

Из "Тъй рече Заратустра"

‎"Това, което е, няма да бъде, което ще бъде, то не е..."

Из "Залезът на боговете", стр. 26

"На много умни личности преставаш да им вярваш, когато ги видиш смутени."

Из "Отвъд доброто и злото"

"Нито Ману, нито Платон, нито Конфуций, нито юдейските и християнските учители са се съмнявали в своето право да лъжат. Те са се съмнявали в съвсем други права... Казано накратко - всички средства, с които досега са се опитвали да направят човечеството морално, са били в основата си неморални."

Из "Залезът на боговете", стр. 66

"Да се изкачва иска живота, и изкачвайки да се превъзмогва."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Обичта е опасност за най-самотния, обичта към всичко, стига само да е живо! За смях наистина е моята лудост и моята скромност в обичта"

Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"

"Чуйте, вие, съдии! Има още друго безумие: и то е преди деянието."

"Но друго е мисълта, друго делото, друго образът на делото. Колелото на причинността не се върти между тях".

Из "За бледният престъпник", "Тъй рече Заратустра"

"Можем да дадем обещания, когато става дума за деяния, но не и за чувства, тъй като те не зависят от волята. Който обещава на някого да го бича завинаги, неизменно да го мрази или вечно да му бъде верен, обещава нещо, което е извън властта му..."

Из "Човешко, твърде човешко"

Малцина могат да бъдат правдиви! А който може - не иска! И съвсем не са способни на това "добрите". О, тези добри! Добрите никога не казват истината; за духа да бъдеш добър е болест.

Другари дири творецът, а не трупове, не и стада и упованици. Сътворци дири творецът, такива, които пишат нови ценности върху нови скрижали.

Ето кои са моите читатели, истински по предопределение. Каква полза от останалите?

Останалите са просто човечеството. Човек трябва да превъзхожда човечеството със сила, с духовна извисеност, с презрение...

Отвращават ме дребните души. В тях няма нищо добро и почти нищо зло.

«Σιχαίνομαι τις στενές ψυχές. Μέσα τους δεν είναι τίποτα καλό, και σχεδόν τίποτα κακό.» {Fr.Nietzsche}

"Имаш нужда от хаос в своята душа, за да дадеш живот на танцуваща звезда"

Може би огъня и вихъра, оставени без контрол - унищожили биха и човека.

Разумът би могъл да ги ползва като "миялна машина със сито" един вид. Да махнат излишното.

А това не е хаос.

Въпросите, неразбирането в нас, объркването, незнанието къде е то...

"Вие гледате върха, когато се стремите към висотата. А аз гледам надолу, за да се възвися. А колко от вас могат да се смеят и в същото време да останат на висота? Който се изкачи на най-високите планини, той се смее на трагедията на всички и на сцената, и в живота."

Из "Тъй рече Заратустра"

‎"Да хвърли камък, който е безгрешен".

Аз не бих. Дребната душа е нееволюирала едра. Всеки е минал оттам. И ученика, болния - имат нужда от помощ, не от отвращение.

Отвращаващите според мен са също толкова дребни, защото не искат да бъдат човечни, да комуникират и помагат.

"Това, което не ни убива ни прави силни."

"Ако поискам да разклатя това дърво с ръцете си, не бих могъл да сторя това. Ала вятърът, който не виждаме, го мъчи и огъва накъдето си иска. Ние биваме най-зле огъвани и измъчвани от невидими ръце... Та и с човека е така, както с дървото.

От тези невидимите - и се изправяме. Няма от кои други.

Или тях въобще ги няма, всичко го правим ние, несъзнавайки как и за това заклеймяваме невидимото.

Ako едно дърво е било огъвано от невидими ръце дълги години - трябва много да се внимава. Не бива да се опитваме да го изправим изведнъж, защото има опасност да го счупим.

..Това, че всикиму е позволено да се учи на четмо, разваля с времето не само писането, а и мисленето.

Из "Тъй рече Заратустра"

Мразя тесните души. В тях няма нищо добро, и почти нищо лошо.

„При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.”

"... Пустинята расте - тежко на тогова, който таи пустиня в гърдите си!"

"С какво може да бъде измерена мъдростта? - Прирастът на мъдростта може да се измери най-точно според отслабването на жлъчта."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Имаш нужда от хаос в своята душа, за да дадеш живот на танцуваща звезда"

„Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.”

"Истинските мъже загиват поради липса на любов, актьорите поради липса на хвалебствия."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Поставете малки добри съвършени неща около си, вие, висши човеци! Чиято златна зрялост лечи сърцето. Съвършеното учи да се надяваме."

Из "За висшия човек", "Тъй рече Заратустра"

“Ако търсиш винаги началото се превръщаш в рак. Историкът гледа винаги само назад: накрая вече вярва заднешком.”

Из “Залезът на боговете”

‎"... И наистина, човек е по-самотен, когато са двама и мълчат, отколкото когато е сам."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Един отива при своя ближен, защото дири себе си, а друг защото би желал да се избави от себе си. Вашата лоша обич към себе си прави от самотността ви тъмница."

Из "За обичта към ближния", "Тъй рече Заратустра"

„Да страдаш от самота не е естествен протест - лично аз много често съм бил сполетяван от "множеството", от липсата на "самота"...“

‎"Вашият дух и вашата добродетел да служат на смисъла на земята, братя и ценността на всички неща да бъде наново от вас положена! Затова трябва да бъдете вие борци! Затова трябва да бъдете творци!"

Из "За волната смърт"

"Тъкмо най-малкото, най-тихото, най-лекото, шумът на гущер, един дъх, едно литване, един миг - малкото е присъщо на най-доброто щастие. Тихо!"

Из "По пладне"

"Малко повече, малко по-малко: тъкмо в това е многото, това е най-вечето.

Да стоиш с отпуснати мускули и с отпрегнта воля: това е най-мъчно за всинца ви, вий, възвишени!"

Из "За възвишените", "Тъй рече Заратустра"

"Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб"

"Светата вода отровиха те със своята похот; и като зовяха наслада своите мръсни блянове, отровиха още и думите."

Из "За сганта", "Тъй рече Заратустра"

"Към малцина, към бъдещето, към далечното се отправя моят дух: що ме е грижа за вашата нищожна, обикновена, кратка беда!"

Из "За висшия човек"

"Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато."

"Аз обичам оногова, който е със свободен дух и свободно сърце: тъй главата му е утроба на неговото сърце, а сърцето му го тласка към гибел".

Из "Предговор на Заратустра"

"И свободният духом, и той още трябва да се пречисти. Много тъмници и плесен останали са още в него: чисто трябва да стане и окото му".

Из "За дървото на планината"

"Всеки миг почва битието; около всяко "тук" се върти топката "там". Средата е вред. Крива е пътеката на вечността".

Из "Оздравяващият", "Тъй рече Заратустра"

"Във вашата любов да бъде вашата чест. И нека туй да бъде ваша чест - винаги да обичате повече, отколкото сте обичани, и никога да не сте втори. "

Из "Тъй рече Заратустра"

"Онова, което се прави от любов, става винаги отвъд доброто и злото."

"Има много тежки неща за духа, за силния, издръжливия дух, в който живее благоговение - неговата сила желае тежкото и най-тежкото."

"Не работа ви съветвам аз, а борба. Не мир ви съветвам, а победа. Вашата работа да е борба, вашият мир да е победа!"

Из "За войната и военните", "Тъй рече Заратустра"

‎"Обичай и загини: това върви тъй от памтивека. Воля за обич: то е да бъдеш също готов за смърт. Това ви казвам аз, страхливци!"

Из "За непорочното познание", "Тъй рече Заратустра"

"Аз"- казваш ти и си горд с тая дума. Но по-великото - в което не искаш да вярваш - е твоята плът и нейният велик разум: тя не казва аз, но върши аз."

Из "За презрителите на плътта"

"‎... Да живееш е все едно да изгориш и все пак да не се сгрееш."

"Да, много горчиви умирания трябва да има във вашия живот, вий творци!

Тъй ще бъдете защитници и оправдатели на всяка преходност."

Из "На блажени острови", "Тъй рече Заратустра"

"Подобно злато сияе в погледа на онзи, който дарява. Златосияние сключва мир между луната и слънцето.

Необикновена е висшата добродетел и безполезна, сияйна е тя и кротка в блясъка си: добродетел, която дари, е висша добродетел."

Из "За дарящата добродетел"

"Ще мъстим и ще хулим всички, които не са подобни на нас - такъв обед си дават сърцата на тарантулите".:)

‎"Настрана от пазарище и слава се извършва всичко велико: настрана от пазарище и слава са живели от памтивека изобретателите на нови ценности".

Из "За мухите на пазарището", "Тъй рече Заратустра"

"Ти носиш пепелта си в планината - да не искаш сега да занесеш огъня в низините? Не се ли боиш, че ще те накажат като подпалвач?!?"

"Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш: как ще се обновиш, ако по-напред не си станал пепел!"

Из "За пътя на онзи, който твори", "Тъй рече Заратустра"

"Трябва да се научим да мислим различно - за да можем накрая, а може би и много по-късно, да постигнем дори и нещо повече: да променим своите чувства."

Из "Утринна зора"

И наистина, колкото по-мислещ е човек, толкова по-чувстващ е!

"Истина, казвам ви: добро и зло, което да бъде непреходно - няма такова! Само себе си трябва то винаги отново да превъзмогва."

Из "За самопревъзмогването"

"Най-великите събития, това не са нашите най-шумни, а нашите най-тихи часове. Не около откривателите на нов шум, а около откривателите на нови ценности се върти света - безшумно се върти той"

"Най-тихите думи са които докарват буря. Мисли, които идват на гълъбови нозе, управляват света".

Из "Най-тихият час", "Тъй рече Заратустра"

"Човек трябва да открадне само там, дето не може да ограби."

‎"Наистина, грабител на всяка ценност трябва да стане такава една даряща обич; но здраво и свято наричам аз това себелюбие."

Из "За дарящата добродетел"

"Не трябва да се разравя блатото! Човек трябва да живее на планини!"

"И ако отсега нататък ти липсват стълби, трябва да се научиш и на своя собствена глава да се възземаш: как иначе би желал да се възземаш нагоре?"

Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"

"От молещи ние трябва да се превърнем в благославящи!"

"Добре е да имаш много добродетели, но е и голяма участ"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Аз обичам оногова, който не иска много добродетели. Една добродетел е повече добродетел нежели две, защото тя е повече възел, на който виси съдбата."

Из "Предговор на Заратустра"

"Земята на вашите деца трябва да обичате вие: тая обич нека бъде вашето ново благородство - неоткрита земя през най-далечни морета! Към нея насочвам аз вашите кораби да я дирят и дирят!"

Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"

"Земята на вашите деца трябва да обичате вие: тая обич нека бъде вашето ново благородство- неоткрита земя през най-далечни морета! Към нея насочвам аз вашите кораби да я дирят и дирят!"

Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"

"Потребна е нова аристокрация, противница на всяка тълпа и всеки деспотизъм, която върху нови скрижали отново ще напише думата "благороден"."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа".

"Те не ме разбират. Аз не съм уста за тия уши. И ето ги, гледат ме и ми се смеят, и като ми се смеят мразят ме при това. Мраз е в смеха им"

"Че хората не са еднакви: тъй говори справедливостта. И което аз искам, те не смеят да искат!"

Из "Тъй рече Заратустра", глава "За учените"

„Убиха Бога, сътвориха свят без Бог, без морал, без устои... Да намерим Бога – някъде там, отвъд фалша и лицемерието на прогнилата, дехуманизирана гръцко-юдейска цивилизация, там, където лишеният от своята жадувана връзка с Бога и затова слаб, обречен и смъртен човек, би могъл да я възкреси и така да се превърне в Свръхчовек...”

Аз обичам великите презрители, защото те са велики обожатели и стрели на копнежа към другия бряг.

"Несправедливост и мръсотия хвърлят те към самотния: но, брате мой, ако ти искаш да си звезда, не трябва за туй по-малко да им светиш!"

Из "За пътя на онзи, който твори", "Тъй рече Заратустра"

"Дай ми, жено, своята малка истина! - рекох аз.

И тъй рече старата жена:

- При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!"

"Мъжът трябва да бъде отгледан за война, а жената за отдих на воина-всичко друго е безумие".

Из "За стари и млади женици", "Тъй рече Заратустра"

"Отвращават ме дребните души. В тях няма нищо добро и почти нищо зло."

"Който винаги се е пазил, най-сетне пазенето му става болест. Благословено да бъде, което калява! Аз не възхвалявам страната, дето мед и масло тече."

Из "Странникът", "Тъй рече Заратустра"

Човекът започва там, където свършва държавата.

"Колко неща са още възможни! Научете се да се смеете над самите вас! Възвишете
сърцата си, вие, добри танцьори, високо! По-високо! И не забравяйте и добрия смях! Тоя венец на засмения, тоя венец от рози - вам, братя мои, хвърлям тоя венец! Висши човеци, научете се да се смеете!"

Из "Тъй рече Заратустра", глава "За висшия човек"

"Да се радваш с някого, а не да тъгуваш с него, характеризира приятелят."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Жените стават от любов изцяло такива, каквито са в представата на обичащите ги мъже".

Из "Човешко, твърде човешко"

Ако някой мъж се оплаква, че жена му е лоша, това означава, че той я обича лошо.

‎"Тъй искам аз мъжът и жената: войнствен той, плодна другата, но и двамата способни за танец с глава и нозе.

И загубен да бъде за нас деня, в който ни веднъж не се е танцувало! И лъжовна да бъде за нас всяка истина, в която не е имало смях!"

Из "За вехти и нови скрижали", "Тъй рече Заратустра"

"Колко неща са още възможни! Научете се да се смеете над самите вас! Възвишете сърцата си, вие, добри танцьори, високо! По-високо! И не забравяйте и добрия смях! Тоя венец на засмения, тоя венец от рози - вам, братя мои, хвърлям тоя венец! Висши човеци, научете се да се смеете!"

Из "Тъй рече Заратустра", глава "За висшия човек"

"Любовта на съвършената жена ще те разкъса на парчета."

"Горчивина има в чашата и на най-добрата любов: тъй възбужда тя копнеж за Свръхчовека, тъй възбужда тя жад в теб, твореца!"

Из "За детето и брака", "Тъй рече Заратустра"

"Който достигне идеала си, именно така го надраства".

Из "Отвъд доброто и злото"

Има две житейски правила: Правило 1: Не се тревожи за дреболии. Правило 2: Всички неща са дреболии.

"Има трезви и отдадени на занаята си хора, за които религията е като пришита към дрехата им декоративна ивица човеколюбие: те предпочитат да бъдат религиозни, защото това ги разхубавява."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Ах! Винаги малцина са те, чието сърце има трайна смелост и дързост; а на такива и духът остава търпелив. Останалите са малодушни. Останалите: те са винаги мнозинството, всекидневието, излишъкът, много-и-премногото - тия всички са малодушни!"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Хората се възхищават на неговата сила, на неговата воля. Но никога не могат да го разберат. Те го наблюдават, тайно си мечтаят да бъдат като него. Но това е нещо, което или си, или не си – няма среден вариант. Свръхчовек е нещо, което се ражда, нещо носещо Господния дух, нещо дошло на земята за да утвърждава Божественото - свръх... себе си, "една висша плът, едно първодвижение, едно от само себе си въртящо се колело - един творец".

"Когато се възвисите над похвала и укор, и вашата воля поиска да заповядва на всички неща, като воля на любещ - тогава е началото на вашата добродетел."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Божи ходатай съм аз пред дявола, а той е духът на тежестта. Как мога аз лекостъпни, да бъда враг на божествени танци?"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Как трябва да побеждаваме.- Не трябва да искаме да побеждаваме, когато сме водени само от намерението да изпреварим с един косъм разстояние своя противник. Добрата победа трябва да настрои радостно победения, тя трябва да притежава нещо божествено, което му спестява унижението".

Из "Човешко, твърде човешко"

"Да изкупиш миналите и да претвориш всяко "Беше" в "Тъй го исках аз!"- това само бих нарекъл аз изкупление."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Онова, което се прави от любов, става винаги отвъд доброто и злото."

"Вашият дух и вашата добродетел да служат на смисъла на земята, братя мои, и ценността на всички неща да бъде наново положена! Затова трябва вие да бъдете борци! Затова трябва вие да бъдете творци!"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Да загине иска вашата същина, поради това сте станали вие презрители на плътта! Че не можете да създавате вече свръх себе си."

Нека гинат слабите и уродиливите! - това е първата заповед на НАШЕТО човеколюбие. Трябва дори да им се помага да гинат.

Кое е по-вредно от всеки порок? - Да се съчувства на слабите и сакатите - християнството.

"Християнската религия в нашата епоха недвусмислено представлява античност, врязала се в нея от прадревни времена."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Обичай и загини: това върви тъй от памтивека. Воля за обич: то е да бъдеш също готов и за смърт. Тъй ви казвам аз страхливци!"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Ужасно се страхувам един ден да не ме обяват за свят: сигурно се досещате защо избързвам с тази книга... Не искам да бъда светец, а по-скоро шут...".
Изводът е: Не мечтай да бъдеш светец, защото ще се превърнеш по-скоро в шут!

‎"Човек трябва да носи хаос в себе си, за да може да роди танцуваща звезда".

‎"Навред",- казва Хайне - "дето великият дух се изкачва към величие, има и Голгота".

‎"Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш! Как ще се обновиш, ако по-напред не си станал на пепел!"

"Свръх себе си трябва ти да зидаш. Но изпърво трябва сам да си иззидан с прав ъгъл телом и духом".

Из "Тъй рече Заратустра"

"Човек е едно въже, вързано между животно и Свръхчовек - въже над бездна"

‎"Аз обичам великите презрители, защото те са великите обожатели и стрели на копнеж към другия бряг.

Аз обичам оногова, който обича своята добродетел: че добродетел е воля за гибел и стрела на копнеж. Аз обичам оногова, който оправдава бъдещите и миналите изкупува: че той желае от настоящите да загине."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Но тази поука давам аз на тебе, шуте, на прощаване - там, където не може да обича, човек трабва да отмине!"

"Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Какво сте направили вие, за да го превъзмогнете?"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Онзи, който от душа желае да е справедлив, за него и лъжата е човеколюбие."

За "ближния"- то е добродетел само за дребните хора: те казват "равен и равен", "ръка, ръка мие"- те нямат ни право, ни сила за вашето себелюбие. Вашето дело, вашата воля е вашият "ближен" - не се оставяйте да ви заблуждават с фалшиви ценности!

Из "Тъй рече Заратустра"

Ето това е философията на стадото: "Всеки е самият - ти!".

"Че борба и неравенство има дори и в хубостта, и война за мощ, и надмощие!"

"Нека тъй уверено и хубаво бъдем ние врагове, приятели мои! Нека божествено се стремим един против друг!"

Из "Тъй рече Заратустра"

‎"Човек може да мълчи и мирно да стои, ако има готова стрела и лък. Вашият мир да е победа!"

"Ако искаш мир, готви се за война!" И не е ли живота именно война, а не мир, където оцеляват само воините?!

"Най-сигурният лек срещу болестта на мъжете, презиращи себе си, е те да бъдат обикнати от умна жена."

"Който обича, иска да твори, защото презира! Какво разбира от обич онзи, който не може да презира тъкмо онова, което обича!"

Из "Тъй рече Заратустра"

‎"Вашата лоша обич към себе си прави от самотността ви тъмница."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочрования, на тъга и болка. Защото само ако си бил в най-дълбоката бездна можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!!!"

‎"... Всички възможни стремежи, вълнения и изяви на волята, всички процеси в човешката душа, които разумът обединява под широкото отрицателно понятие чувство, могат да намерят израз в безкрайни вариации от мелодии, но винаги в съвкупността на чистата форма, без материята, винаги само като “нещото в себе си”, никога като явление, сякаш неговата съкровена душа, но без тяло."

"Чрез музиката всяка картина, дори всяка сцена в действителния живот и в света изпъкват веднага с много по-голяма значимост; разбира се, толкова повече, колкото по-аналогична е мелодията към вътрешния дух на дадено явление."

О, братя мой, не надире трябва да гледа аристократизмът ви, а напред!

Прогонени трябва да бъдете вие от всички земи на вашите бащи и деди! Земята на вашите деца трябва да обичате вие! Този нов скрижал полагам аз над вас!

‎"Най-сигурният лек срещу болестта на мъжете, презиращи себе си, е те да бъдат обикнати от умна жена."

"Аз съм твърде горещ и изгорен от собствени мисли, често се задушавам. Тогаз трябва да бягам на свободен въздух и далеч от прашни стаи."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Аз не съм човек, а динамит"...

"И Бог има своя ад: това е Неговата любов към людете."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Тъй ми рече веднъж дяволът..."

‎"А който иска да не умре от жажда между людете, той трябва да се научи да пие от всички чаши; а който иска да остане чист между людете, той трябва да съумее да се мие и с мръсна вода."

"За душата на художниците и писателите":

"Съвършеното не бива да е създавано. ... Художникът знае, че въздействието на творбата му е пълно само тогава, когато създава впечатление за импровизация, когато събужда вярата, че е възникнала внезапно, като по някакво чудо."

Из "Човешко, твърде човешко", в "Раждането на трагедията и други съчинения", стр. 261

"Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното!"

"Благодарение на изкуството да се идеализира, някои народи превърнали болестите в могъщи помощни сили на културата. ... Гърците не можели да се похвалят с крепко здраве, но тайната им се състояла в това да почитат и болестта като божество, стига тя да е притежавала могъща сила."

Из "Човешко, твърде човешко", в "Раждането на трагедията и други съчинения", стр. 290

‎"ПАЗЕТЕ СЕ СЪЩО ТЪЙ И ОТ УЧЕНИ ЛЮДЕ, ТЕ ВИ МРАЗЯТ, ТЪЙ КАТО СА БЕЗПЛОДНИ."

Из "Тъй рече Заратустра"

„Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.“

"Много недъгави хора е имало винаги между ония, които боравят с измислици и линеят за бог; бясно ненавиждат те ония, които дирят познанието и оная най-млада добродетел, която се зове: искреност".

Из "Тъй рече Заратустра"

"Искам да се сдружа с творците, жетварите и тържествуващите: тям искам аз да покажа дъгата и всичките лестници (стълби) към Свръхчовека".

‎"От мъгливи и мрачни дни, от самота и лишени от обич думи, отправени към нас, в нас подобно на гъба се зараждат решения: една сутрин те незнайно как са там и ни гледат втренчено, навъсени и мрачни. Горко на мислителя, който не е градинар, а само почвата на растенията, които растат в него."

‎"Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато...", "Що е маймуната за човека? Едно посмешище или един болезнен срам. И тъкмо това трябва да бъде човек за Свръхчовека: едно посмешище или един болезнен срам."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Това, което приемаме като основание за живот, е в същото време великолепно основание за смърт..."

"Това, което приемаме като основание за СМЪРТ, е в същото време великолепно основание за ЖИВОТ..."

"За да живееш в самота, трябва да си животно или бог - казва Аристотел. Липсва третият случай - трябва да бъдеш и двете - философ."

"Който поне малко е познал свободата на разума, може да се почувства на земята единствено като странник, макар и не като пътник към последната цел: защото такава няма."

"Но положително той ще иска да види и ще държи очите си широко отворени, за да не пропусне нищо от това, което става по света. Ала той никога не бива да се привързва твърде силно към отделни неща, в него трябва да е жив духът на неуморното скиталчество, който се радва на смяната и на преходността. Естествено този човек го очакват тежки нощи на умора и безплодно чакане пред портите на града, където е трябвало да получи подслон..."

"Плът съм аз и нищо освен това, и душа е само дума за нещо при плътта."

"Не съществува никаква истина; не съществуват абсолютни свойства на нещата, няма „неща в себе си“. Това само по себе си е само нихилизъм и при това най-крайният. Той вижда ценността на нещата именно в това, че на тези ценности не съответствува и не е съответствувала никаква реалност, а че те представляват само симптом на силата от страна на установяващите ценностите, едно опростяване в името на живота."

Из "Воля за Власт" - том първи

„Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…“

„За да живееш в самота, трябва да си животно, или бог.“

‎"Облече ли изкуството най-износената си дреха, същността му като изкуство се разпознава най-добре."

„Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“

Из „Тъй рече Заратустра“

„Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо което трябва да бъде превъзмогнато.”

"... Казваха ми, че всички до едно съдържали примки и капани за непредпазливи птици и една едва ли не непрестанно повтаряща се, неизречена подкана за преобръщане на утвърдени стойностни оценки и ценни традиции. Нима е възможно всичко да е било само човешко, твърде човешко?"

"... След един толкова учтив отговор моята философия ме посъветва да мълча и да не питам повече; още повече че в известни случаи, както загатва поговорката, човек остава философ само като мълчи."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Почти още в люлката ни се дават тежки думи и ценности за "добро" и "зло" - тъй се зове тази зестра. И поради тях ни се прощава, че живеем."

‎"Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!"

"Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго - в подобни състояния това е просто висш разум.“

"Надали бихме сгрешили, ако отдадем екстремните действия на суетата, посредствените на навика, а дребнавите на страха."

Из "Човешко, твърде човешко"

"Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.“

Имаш ли своето "Защо?" в живота, ще можеш да понесеш почти всяко "Как?"

"Вие, висши човеци - мъй подмигва сганта, - няма никакви висши човеци, ний всички сме равни, човекът е човек, пред Бога всички ние сме равни!"

Пред Бога! Но сега тоя бог умря. А пред сганта ние не искаме да бъдем равни. Висши човеци, махнете се от пазара!

"Нито един победител не вярва в случайността."

„Извисявайки се до титан, човек сам извоюва културата си и принуждава боговете да се съюзят с него, защото според собствената си мъдрост държи в ръцете си съществуването им и границите на тяхната власт.”

Из "Раждането на трагедията от духа на музиката"

"Не висината, стръмнината всява ужас... Това, това е моята стръмнина и моята опасност, че погледът ми възлита нагоре, а ръката ми би желала да се задържи и да намери опора в дълбината!"

Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено "Его".

„Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.“

Из „Тъй рече Заратустра“

"Трудно е да откриеш човек, а най-трудно е да откриеш себе си: често духът лъже за стойността на душата. Така го нагласява духът на тежестта. Открил е себе си този, който казва: "Това е мое добро и зло..."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Има мъдрост в това, че много нещо в света вони: самата погнуса създава криле и сили, предугаждащи чисти извори.

Дори и у най-добрия има нещо, което буди погнуса; дори и най-добрия е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато!

О, мои братя! Има нещо много мъдро в това, че има много гнусотия в света!"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Нивга още не съм открил друга жена, от която да бих желал да имам деца, освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност!

Защото аз те любя, о, Вечност!"

Из "Тъй рече Заратустра"

"Духът е животът, който се врязва в самия живот."

Из "Тъй рече Заратустра"

"Одухотворяването на чувствата се нарича любов. Тя е най-великият триумф над християнството. Друг подобен триумф е одухотворяването на враждебността."

Из "Залезът на боговете", стр. 39

„Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.“

(ЗАБЕЛЕЖКА: Горните мисли взех от чудесната страница на почитателите на великия немец във Фейсбук, озаглавена Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на Човека към Бога.)

Няма коментари:

Абонамент за списание ИДЕИ