Няма тихо местенце в градовете,

няма къде да чуете пролетните листа или шумоленето от крилата на насекомите...

Индианците предпочитат тихата песен на вятъра, докосващ повърхността на езерото, мириса на самия вятър,

прочистен от дъжда по пладне или

напоен с уханието на борови дървета.

За червенокожия въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх - животните, дърветата, човекът.

Като бавно умиращ,

човекът във вашия град

е претръпнал към зловонието.

Вожда Сиатъл (1790 г. - 1866 г.) Индиански вожд