Александър Поуп - Ода на самотата

 

Ода на самотата


Блазе на онзи, който е охолен

в кръга на бащината си земя

и с радост диша въздуха, доволен,

че си е у дома,

чиито ниви, с хляб го снабдяват,

а пък стадата - с мляко и руна,

чиито буки лете хлад му дават,

а зиме - топлина.


Честит е, който гледа уталожен,

как с часове и дни се нижат рой,

със здраво тяло, с ум неразтревожен

денем във блажен покой,


в дълбок сън нощем, работа и сладост

съединил в едно и отдих тих,

и дух невинен, дето литва с радост

към размисъл и стих.


Тъй нека да живея - сам, без слава,

и да умра, без да ви натъжа,

и никой камък нека не издава

къде лежа.


Александър Поуп (1688 г. - 1744 г.) Английски поет

madrimisli.start.bg





{START_COUNTER}